Студено е колкото песен без плуващи ноти.
Колкото дим невидим в шарена ваза.
Колкото нямо кино с цветарка и просяк,
които за минало и за бъдеще разговарят.
Точно толкова ги разбира анемичното слънце,
подминавайки хоризонта с дърветата голи.
Изгубенените безкрайности не могат да се изгубят,
с липсата на обмислена хронология.
Студено е колкото да се свие списъкът
в горното дясно ъгълче на душата,
и да не искам следване на излишното,
което при изпит си крие ръката.