Навярно нямат си случайни планове.
Навреме взимат полюса небесен.
Навреме галят чуващите храмове,
в които свещ пречиства рая грешен.
И хоризонтът в шепичка държи
на слънцето премерения смисъл,
че обещаното на съвест не тежи,
от розовите облаци подписано.
Коя ли многозначност е вина
за земното ни сричково тълкуване?
И как докрай гласа си да държа -
неравен, този свят да изкупува?
Прости ми, моя нежна светлина,
че времето по цвят не съответства
на раната, с която ще простя,
за болката, оказала се честна.