Дали е страст страха?
Дали ухае
на закъснели песни,
дюли и мъгли?
Огънаха се огнените сламки
в живите пристрастия...
и кой за спомен ще ги
подреди?
Нали от планината слизат
двойниците алчни,
да им дадем от своите
тежки имена,
да изсънуват пътя,
който още храни,
и да танцуват с тишината в такт.
И се покланя вятър
в литналата радост...
на листопада, молещ ангели да бдят...
Дали е страх страстта?
Дали й се полага -
човешката ни воля,
мъглите да простят?