Банално е да питаш тишината
за лудите очи на вестоносеца,
в които си на правилното място,
с усмивката си крива и неопитна.
Безплатно е да върнеш на мъглата
изгубените в чакане въпроси,
с които безвъзвратно си пораснал
за отговори вече доживотни.
Вземи едно перо като молитва
и с него погали земята влажна,
и колкото поискаш се опитвай -
живота си навреме да разказваш.