Не отваряй очите ми.
Остави ме да вярвам, че може
шумни да бъдат
разлистването и вледеняването,
че светлината насън говори
с маските, на които не се надява.
Остави да крещят листата
в последната си фиеста
срещу полуделите от очакване капки
на перестите и кълбовидни празници
над земята,
над мен и теб.
Нека не зная как мълчи всичко истинско,
как с мен след мен се сбогува
на тишината усмивката...
Чуваш ли? - Още чувам.