Няма значение кой ще донесе
вятър на раменете си,
кой ще вдигне къща от валящата шума,
кой ще постеле последното слънце
за мекото пладне
на думите...
Няма значение защо ще повторим
желаното
в гърлото на прозрачните чаши,
защо ще откажем трохата
от вечния глад на масата,
защо ще делим усмивка
с изсъхналото доверие
на бъдещата молитва,
която време измерва.
Няма значение...
Само да се познаем
един друг загадъчно важни
като смърт, която отдавна
е обречена ...
да е празник. 



Любимият момент на поезията е, когато човек изгуби опора поради свлачище или сеизмично разтърсване на мисълта. - Мишел Лерис