От хълма слизат
сенките на страховете,
не осъзнали суетата си
да пазят.
А аз съм огледалото, което
смъртта като победа
им показва.
Мозайката от цветните
балони
щастливите ми облаци
размества,
иглата на смеха
с мерак ги гони.
Коя ли смелост
си остава честна?
Но аз съм тук,
на педя от примамката,
за точните
и знаещи желания,
запомнила гласа на постоянството
и гледаща опашката им
как насън се мята.
Достатъчната лудост
на щурците
на болнична идилия прилича...
От тук нататък
няма победител.
Еднакви са различните отличия.