То е едно многоточие и много често мълчи.
Не натоварва с образи.
Не тревожи.
Протяга се като бяло платно
или
шарен килим -
да минат всички възможности.
Оставя избор. Гали с финес,
по - уютно от азбучните затвори.
Не му личи нищо.
Няма адрес...
и никой не може да го изговори.
Когато го питат какво е - личи:
Идея няма какво е - мени се.
Разпада се. Сбира се. Брои до три,
докато
от очи му писне.
После удря след думите крак,
решено себе си
почти да познае,
и се усмихва като на лесен враг,
ако дойде сюжет за края.
Чуждото време
лекичко го следи
и го подпира като силния вятър...
И само смисълът му ще задължи
петима Петко да чакат.