Когато го намерих, се уплаших.
Вървеше по червения килим
на навика -
същински саламандър,
но също като мен непредвидим.
Живот,
от времето ми неизучен,
в любим неравноделен земен такт.
По-гладен и от сянката на куче,
което ближе просешка ръка.
По-верен от признатите ми тикове
пред ролите -
прозрачен хулиган,
размътил глас в посоката за никъде,
когато аз съм вече там.
С дима на шоколадова цигара,
подписва се.
Познах на две, на три...
Играе си, докато се опаря,
но друга да съм, просто не държи.