Със сънените ни пространства свикна,
още не усмихнало се, слънцето.
Погали вятърът камбаните без драма.
По окосената трева проходилото птиче
презрели паднали череши търси
в краката на добрия Арахангел.
Сега да хвърлим шапки прегорели.
Да развалим на дребни
шестото си чувство.
Защото пеещи фонтаните ще пеят,
когато в тях кипи от лудост глуха.
Нали е милост тази светлина...
В гнездото на постеля - лъч за косъм.
Разсънвай се от пушек и мъгла...
Високо е, но изгревът е скочил. 

:)