Най-хубавата вечер на парфюма беше,
когато преведе през улицата
дългото невнимание на луната.
И дори когато забързваше,
не залитнаха.
Нито той, нито тя.
Тогава проговори времето.
Той слушаше и знаеше,
че няма думи,
които де не обичат такива като него,
но има думи,
които не са намерили точно него.
За нищо на света обаче,
нямаше да позволи
да го обезличат рекламите.
За учител на спомени,
е срамно да ревнува от аромата на страха.
И не от скука облича
зрелостта на памука,
а за да подчертае чистотата
на щастливия характер
и амбицията на цветовете му.
Най-хубавата вечер на парфюма беше,
когато се задуши от себе си
между противоречията
на въображението
и доказаната мистерия.