Сълзичка ли реката ми отнесе
или от капка тръгва дълбината,
когато бряг и бряг се гледат честно,
а сянката на слънцето е сляпа?
Не се завръща в старите недели
папирусът, от време недописан...
И аз не знам сега, защо треперя,
ранено огледалото въздиша,
но бяга бурно, камъни премята,
в коритото си шумно се извърта...
Отрича се от пътя си обратен,
подмамвайки и мелница, и зърно.
А въздухът във вятърните мисли
от глътчици спокойни разреден е...
Което можем, нещо ще поиска.
Което - не, безкраят го променя.