Имат еднакви имена
душата на съня и на дъжда,
но не искат да се запознаят
в болката на времето
и суетата му.
Будно рзстояние държи
дишане до дишане
и не съм дори
петно
от капчица мастилена,
което мрака прогорява.
Взимаш ме от мен - такава,
недовършена,
бледа и смалена,
а когато си призная,
че съм аз,
ме връщаш в мидена черупка.
И море, от теб опитомено,
думата повтаря много пъти. 

da.... ostava