Наведнъж проглежда светлината,
докато на глътки я откривам,
гъста като всяко
причестяване,
топла като ангелска молитва.
Кани ме да искам на пророка
време за най-свидната му дума,
тихичко играе ми окото,
докато липата буйства умно.
Само пеперудените граници
бранят страхове от страховете.
Сладкото, преливащо от ягоди,
тръпне с нова жилка по небцето.
Хаосът е мир, но за доказване,
с рибките на цветовете чисти.
Първата ни нежност е пораснала-
в танца си залита, без да иска.
Няма да се върне светлината
в своето паническо начало.
Корени и сила безвъзвратно
търсене красиво й е дало.