Разпадат се на атоми
парфюмът на дъжда
и жуженето на пчелата,
отпечатъкът на окото
и предсказанието за вкуса.
Разпадат се,
защото ги очаква
безвремието мамещо и сладко,
в което сянката тежи
по-малко от душата
и от сълза по-малко...
а аз не мога да заплача,
не мога да призная лудостта
на непознатите спокойства.
И се разпадам,
за да продължа
летенето
на всеки атом.