Познах те по перото,
взело от росата капки недописани,
понесена от вятъра небесна песен,
в която си певец и композитор...
И после...по очите,
в които има място колкото за път
от раждане
до раждане след смърт.
Животът криволичи
по вените на всичките ти изгреви и залези,
в които вярата е знание
и сигурност,
а аз във всеки миг държа началото.
Не си отиват
птиците от моя храм.
Издигат го високо...
Приютяваш го
във времето, което е река.
И там
напразно няма да те изрека.