Сега се уча на приказки
с ясен завършек,
който кани героите
да поплачат за живите.
Домъчня ми за лошите.
Мъдростта ги осъди.
Разказвачът заспива щастливо
и бърза да се радва,
че съм мнителна.
"Стани богат" въпроса не разбира.
В поезия и проза задължително
реалностите борят се взаимно.
А в ъгъла на думата наказана
срамува се последната усмивка,
пораснала,
защото няма празно,
което да не е фатално чисто.