Убежище на бляскаво
мълчание,
на син памук,
на мрежи от стъкло,
в които се люлее
на едри капки ехо
с тангото на дъжда...
Сгъстена,
топлината с ръста на небе
в очите на живота,
по-крехка от доверие,
от изповед по-силна
и позната
на нетърпението
да ни отвлече.