Отворих прозорците и поканих
небето на пир пред неписаното,
но взето
след залез
с кутрето ти.
Оставих пеперудите да се съмняват
в затопленото равновесие на сенките
с безкрайните очи,
опазени от страховете ни.
Изплетох люлка от призналата върба,
че вятърът събира разстояния
с присъствие на смях
и звездни семена
по пътя млечен.
Ако сънят е верен, тишината знае
тайната така,
че да се чудим вечно. 

Сполай ти! Абе прозореца не знам
ама едно патронче да взема да си отворя,
да ми се проясни съзнанието и за здраве;))
Чу

Чу ли?

Чу е. Чух. Чувам чудно.
Чу

Вятърът бъркаше твоето здраве,
а едно куче лаяше към нас...
И всички кораби със
своите светлини,
осветяваха косата ти.

Говорейки за тебе,
се тласкам в пейзажите,
които помня.
Като се опитвам
да намеря ключа
към твоя глас
в областта на тайнството.

Говоря ти за това,
Говоря ти за онова.
Само искам
Да си спомниш това,
че бях един пътник
там, сред твоите сънища.
Че бях един пътник!

Много интересна поезия!