Всички лудости, които не чакаме, идват навреме.
Една ще спаси земята, друга космоса ще превземе.
И се изгубва страхът ни на острова на блажените,
когато виновният залез с кеф си прерязва вените.
И се питай, защо да остане питомно разграфеното щастие...
Ако го носиш под мишница, пред хляба горчат пастите. 

по същото време получих твоя отатък, освен да е изтрит или нещо недоразбрах :(

И май е там, ще погледна : ))

гостувала съм ти докато си била у моя блог :) ама не знам къде се е дянал...писах, че няма да ти дам кафе и да имам - смисълът беше - щом така добре ти действа липсата на кафето!, съдейки по написаното, да не пиеш по-често! Реших, че може превратно да си ме разбрала...

просто си го сложила коментара под предния ми стих - няма шашмалогии, нито шест, пет...нищо се не губи! Хубава вечер, миличка - днес имах доста работа и не съм поглеждала блога...