Най-дългият ден в живота ми
не е най-дългия ден в годината.
Той не се сравнява с цвета

Вместо мен се усмихва навикът.
Гледа ме, че не бързам.
Толкова леко се върви,

Не ме предпазвай от очите чужди!
Не може да ме стигне сляпа дума.
От палеца по-малка съм и свършват

Отворих прозорците и поканих
небето на пир пред неписаното,
но взето

 Когато свършат свещите в храма
и започне камбаната да говори,
ме взима един ангел назаем,

Всички лудости, които не чакаме, идват навреме.
Една ще спаси земята, друга космоса ще превземе.
И се изгубва страхът ни на острова на блажените,

Ти си коренче в моето време,
будещо ръста на светлината
за птиците, вечност повели-

Благодаря Ти, че не знам
бъдещето,
че ме изненадваш с мен,

Болката ни в промяната не променя
гримасите на спасителя.
Ненаситни и в страх от самотата,