Дойде онази светлина,
която чупи болните затвори,
зелена нежност ражда
и красота,
от смърт свободна.
Дойде достаъчна да изпълзят
лисичетата с чипи носове,
които са подушили
на дишането хаоса,
отключили с най-рижия си косъм
усмивката
на мислите - кълвачи...
Дойде от страхове по-мека,
по-кичеста от цъфнала корона
в царството интимно
на кътащи криле и силни клони.
Дойде и не позна защо
запомням лекотата,
с която се събуждат
белите ми крачки,
с която ще създам писмата,
възможно чак
в безкрая да изпратя.
Дойде онази ...
пред която имам глас за теб,
но не и тайни.





 

...Честита Пролет,мила..
извини ме, за ''запетайките'...те са...за познавачи..
възДъх...@@@

Запетайките и аз в свободна реч ги не следя...и многоточията ми са в повече - абе, човещинки! :))))@