Вместо мен се усмихва навикът.
Гледа ме, че не бързам.
Толкова леко се върви,

Не ме предпазвай от очите чужди!
Не може да ме стигне сляпа дума.
От палеца по-малка съм и свършват

Отворих прозорците и поканих
небето на пир пред неписаното,
но взето

 Когато свършат свещите в храма
и започне камбаната да говори,
ме взима един ангел назаем,

Всички лудости, които не чакаме, идват навреме.
Една ще спаси земята, друга космоса ще превземе.
И се изгубва страхът ни на острова на блажените,

Ти си коренче в моето време,
будещо ръста на светлината
за птиците, вечност повели-

Благодаря Ти, че не знам
бъдещето,
че ме изненадваш с мен,

Болката ни в промяната не променя
гримасите на спасителя.
Ненаситни и в страх от самотата,