Неонови рекламите тежат
на улицата нощна по гръбнака.
Излизам от претъпкания бар
и търся те, където не очакваш.

И търся те, където ти не си,
макар че и къде си точно зная.
Страхувам се, по всичко ми личи...
Не в себе си, а в теб повярвах.

Безкрайно нежна галеща мъгла
вратата между полюси разтваря
и влиза у дома си с яснота
душата на треперещото тяло.

Допивам бавно вино. Тишина.
В очите гледам плюшеното зайче.
Запомних всяка дума с твоя глас
и нищо между другото не казах.