Потят се леките извивчици на сенките,
а стъпките им бодро се затичват
към люлката корава на земята.

Как се прави нищо
в мълчание между дъжд и температура,
във въздуха около силуета на капката,

Останала е още непокътната
различната повърхност на небето
в безкрая на отворения ъгъл

А ти си помисли, че тръгвам
от онзи Икар до идеята,
която небето прегърна,