Тази заразителна увереност 
е страж от всякакво присъствие
на дишането

Докоснах се до теб
и цялата ми нежност свети.
Сега ще мога да отворя път на времето,

Изстиналите очила са тесни.
Мъглявината лунна ги ревнува.
Нощта е незакърпената дреха,

Изгубили посоките,
над млечната река
подписват птиците

Зимното море е с цвят на гъдел,
бързите усмивки отразява,
могат и вълните му да бъдат

Огледай се преди да се родиш
за волята на тънките пространства,
в които Бог ще ти благодари,