Забравих откога не сме различни
и всеки сам пред другия издаде,
това, което с трънчето в петичката

Само зеленото може да стопли
неподвластните мерки
за обем и съдържание.

На тази географска ширина
кръстосват се невинно ветровете.
Ако не бе възможна пролетта,

Едни и същи ходещи мъгли
в услуга на самотни хоризонти.
Реалности с невидими звезди,

Побрала дни на робство и коварства
и костите на праведни и слепи...
след грохота на сила и бунтарства