Като умора на пиано,
което е изпращало писма
на спящата ми сянка,

Прозрачна съм.
С ръка върху реда.
С език прехапан,

Може би сътворението
не е единствено,
щом свършват думите пред нищото,

Талисманът, който ти помага
светлото да виждаш като златно,
мускули и жили да напрягаш,

И де да беше педесет средата,
която леко с десен крак превземам...
разсеяно, защото и едната

От загуба на памет за живота
към загуба на памет за смъртта
детето се изкачва в низината